Слънчеви календари
При тях се съгласуват годишните времена и денонощията, без да се държи сметка за фазите на Луната.Това се постига с периодично въвежданена допълнителни дни във високосните години.Такъв календар е имало в древен Египет.Слънчев е Юлианският календар, както и Григорианският, с който си служим днес.
Лунни календари
Лунният календар е първият календар, с който са си служили най-старите народи.Пример за такива календари са еврейският и мохамеданският. При тях денонощията се съгласуват само с лунният месец,т.е. с фазите на Луната.Те не държат сметка за годишните времена, които са свързани с обикалянето на Земята около Слънцето за една тропична (слънчева) година.
Продължителността на лунния (синодичен) месец е 29,5 денонощия, на лунната година 354,37 денонощия. При редуване на месеци от 29 и 30 дни, т.е. при календарен месец от 29,5 денонощия, синодичният месец е по-дълъг от календарния с 44 минути и 2,9 секунди. За 8 години се натрупват 3 денонощия разлика между календара и фазите на Луната, която може да се компенсира с дoпълнителен ден (3 пъти за 8 години по турския цикъл и 11 пъти за 30 години по арабския цикъл.)
Лунно-слънчеви календари
Те отчитат годишните времена, като съгласуват дните и лунните месеци със слънчевата година. Това се постига с периодично въвеждане на допълнителен 134-ти месец. Такива календари е имало в Китай, Вавилон,Елада, Рим.Лунно-слънчев календар все още се използва в Израел.
