Прабългарски календар
За устройството на прабългарския календар се съди по косвени данни.Първият тип данни са писмените паметници, в които са описани събития, датирани по древния български календар. Основен източник са откритите в Русия три преписа на т. нар. Именник на българските ханове.Този списък на български владетели вероятно е съставен от времето на цар Симеон на основата на стари хроники. Той съдържа датираните по прабългарския календар години на възцаряване на изброените в него български ханове до Умор включително и периодите на тяхното властване.
Запазени са и други документи, между които и такива от периода след приемането на християнството през IX век. Тогава в България е въведено византийското летоброене с начална ера 5508 г. пр. Хр. Вторият източник на данните за календара са датите на много народни празници. След покръстването на тях им е придаден християнски смисъл,, но те са запазили, макар и приблизително, своите места.Сведения за прабългарския календар откриваме и в народното творчество, например в някои легенди и гатанки. Ето една примерно описание на прабългарски калндар за годините в 12-годишния цикъл:
| 1.Сомор (плъх) | 5.Неизвестна | 9.Неизвестна |
| 2.Шегор (вол) | 6.Дилом (змия) | 10.Тох (петел) |
| 3.Вери (вълк) | 7.Морин (кон) | 11.Етх (куче) |
| 4.Дванш (заек) | 8.Теку (овен) | 12.Дохс (глиган) |
Ученият Иван Богданов смята, че тези години са лунни с продължителност 354 или 355 дни, но древните българи по някакъв неизвестен начин са ги привеждали в съответствие със сезоните, т. е. календарът е бил лунно-слънчев. Дванадесетгодишният цикъл се свързва с родовата организация – племето се състояло от 12 или 24 рода, всеки от които е имал свой тотем някое животно. За месеците е възприет следния ред:
| 1.Алем | 4.Тутом | 7.Читем | 10.Ени |
| 2.Неизвестен | 5.Бехти | 8.Ехтем | 11.Ениалем |
| 3.Вечем | 6.Алтом | 9.Твирем | 12.Неизвестен |
Съществува и версията, че прабългарският календар е бил слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (около 22 декември). Този ден е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна ) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица.
Ако сравним прабългарският календар с този на другите народи, откриваме най-голяма прилика с китайският календар. Древните българи са били съседи на китайците и календарните системи на двата народа следват дванадесетгодишни и шестнадесетгодишни цикли.
