Юлиански календар
Римският календар е в основата на съвременното летоброене, затова ще му отделим специално внимание. За първите римски календарни системи сведенията са твърде оскъдни. Приема се, че отначало годината се е състояла от 304 денонощия, разпределени в 10 месеца, три от които имали имена на богове и богини: първият – Мартиус (на бога на войната Марс),третият – Майус(на богинята Мая) и четвъртият – Юниус(на богиня Юнона). Въведен е лунно-слънчев календар през VII в. пр. Хр. Били добевени още два месеца: януариус (на двуликия бог Янус) и фебруариус(на бога на подземното царство Фебруус). Така годината съдържала 355 денонощия. Четните числа се смятали за нещастни, затова дните били разделени в 12 месеца по следния начин:
| N | име | брой дни |
|---|---|---|
| 1 | Мартиус | 31 |
| 2 | Априлис | 29 |
| 3 | Майус | 31 |
| 4 | Юниус | 29 |
| 5 | Квинтилис | 31 |
| 6 | Секстилис | 29 |
| 7 | Септембер | 29 |
| 8 | Октобер | 31 |
| 9 | Новембер | 29 |
| 10 | Децембер | 29 |
| 11 | Януариус | 29 |
| 12 | Фебруариус | 23+5 |
Първият ден от всеки месец, който обикновено съвпадал с новолунието, се наричал календи и дал името на цялата система – календар. За съгласуване със слънчевата година на всеки две години жреците добавяли тринадесети месец – марцедониус - от 22 или 23 денонощия. Често обаче по политически или други съображения той не се въвеждал навреме и календараната система се обърквала.
Това накарало Гай Юлий Цезар да нареди провеждането на календарна реформа, запчнала през 46 г. пр. Хр. Основната работа по създаването на новия – вече чисто слънчев – календар била извършена от египетския астроном Созиген, но календарът, разбира се, получил името Юлиански. В него била възприета продължителност на годината от 365, 25 денонощия, което е твърде близко до точната продължителност на тропичната година – 365, 2422 денонощия. От всеки четири поредни граждански години първите три имали по 365 денонощия, а четвъртата 366. По религиозни съображения допълнителният ден се добавял като „втори шести ден от мартенските календи”, на латински „биссекстус”. На гръцки „биссекстус” се произнася „виссекстус” и оттам идва названието „високосна година”. За постигане на съответствие със сезоните към текущата 46 г. пр. Хр. Били добавени 90 дни. Новата 45 г. пр. Хр. Започнала на 1 януари. Старите имена на месеците били запазени. Така месец квинтилис (пети) станал седми, секстилис (шести) станал осми и т.н. Ето редът на месеците и тяхната продължителност :
| N | име | брой дни |
|---|---|---|
| 1 | Януариус | 31 |
| 2 | Фебруариус | 29/30 |
| 3 | Мартиус | 31 |
| 4 | Априлис | 30 |
| 5 | Майус | 31 |
| 6 | Юниус | 30 |
| 7 | Квинтилис | 31 |
| 8 | Секстилис | 30 |
| 9 | Септембер | 31 |
| 10 | Октобер | 30 |
| 11 | Новембер | 31 |
| 12 | Децембер | 30 |
След убийството на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. Месец квинтилис бил наречен в негова чест юлиус. По късно месец секстилис бил наречен августус в чест на император Октавиан Август и бил удължен с един ден за сметка на фебруариус, който станал 28 дни в обикновени години и 29 във високосни. Била променена и продължителността на някои други месеци – септември станал 30 дни, октомври 31, ноември 30 и декември 31. Дълго време жреците въвеждали високосен ден на всеки 3 години вместо на четири. Грешката е поправена от императир Август, който компенсира натрупата разлика, като поставя годините от 8 г.пр. Хр. До 8 г. сл. Хр. Да бъдат само обикновени. В този си коригиран вид Юлианският календар просъществувал повече от 1500 години, а в много държави, включително и България, бил в сила и през първите десетилетия на двадесети век.
