Григориански календар
Юлианската година е с около 11 минути и 14 секунди по-дълга от тропическата, което означава, че началото на всяка такава година закъснява прогресивно спрямо началото на съответната тропична година. От деня на пролетното равноденствие тя закъснява с едно денонощие на всеки 128 години или приблизително с три дни на 400 години.Свързването на Великден с деня на пролетното равноденствие , а последното – завинаги с датата 21 март по юлианския календар, наложило да се спазва тропичният характер на годината, сезоните да се сменят все около едни и същи дати, а празнуването на Великден да става винаги в горните граници.
През 325 год. Никейският събор решил Великден да се празнува в първия неделен ден след пълнолунието, което настъпва в деня на пролетното равноденствие – 21 март, или което го следва. Така е създадено правилото Великден да се пада винаги между 22 март и 25 април. Поради по-голямата продължителност на юлианската година, пролетното равноденствие обаче настъпва прогресивно все по-рано, следователно датата 21 март се премества все по-към лятото, а задно с нея и празнуването на Великден.От времето на Никейския събор до втората половина на XVI век между юлианския календар и пролетното равноденствие се получила разлика от около 10 дни, което ще рече, че през XVI век пролетното равноденствие настъпвало не на 21 март, а на 11 март.
Въпросът за неточността на юлианския календар станал предмет на разгорещени спорове. Той бил поставен на разглеждане на V лютерански събор, състоял се през1512 год., на който бил поканен да даде мнение по календараната реформа и Николай Коперник.
През 1582 г. болонецът Уго Буонкомпани, известен под името папа Григорий XIII, с помощта на италианския астроном Луиджи Лилио направил някои изменения на юлианския календар и въвел нова календарна система.Реформата на Григорий XIII е имала за цел преди всичко да приведе в съответствие календарната година с видимото движение на Слънцето.За да се компенсира закъснението, той наредил да изхвърлят от юлианския календар 10 дни, в резултат на което четвъртък – 4 октомври 1582 год., да бъде последван от петък – 15 октомври, без да се нарушава редът на седмичните дни. За в бъдеще от 4 последователни столетни години трите да бъдат прости и да останат високосни само онези, на които поредното число, разделено на 100, е делимо на 4, напр. 1600, 200, 2400 и т.н. 
Така на 400 год, има 3 високосни години по-малко, отколкото в Юлианския календар и на всеки 400 години – 3 денонощия по-малко.По Григорианският календар средната продължителност на една година е 365 дни 5 часа, 49 минути и 2 секунди, следователно тя е по-голяма от тропичната само с 26 секунди.Календараната реформа на папа Григорий е била възприета последователно почти от всички страни, макар някъде да е била посрещната враждебно.В България е въведена през 1916 г., като следа датата 31 март е броено 14 април.
