Месец
Годината е доста голяма мярка за време. Затова освен сезоните, всеки от които е равен на четвърт година, необходимо било да се въведе още по-малка единица.
Хората намерили една още по-ясна мярка за времето – това е движението на Луната около Земята. Тя привлякла вниманието на хората още от най-дълбока древност. В една и съща форма Луната се показвала на недълги интервали от време и това улеснило преброяването и запомнянето на дните между две отделни фази – например от новолуние до следващото новолуние. Така възникнал лунният месец.
Продължителността в смяната на фазите на Луната или на лунните месеци е приблизително 29,5 денонощия.
Хората закръглили лунният месец на 29 дни, но забелязали, че новолунието започва да настъпва все на по-късна дата и след една година то се появявало на 7-мо, вместо на 1-во число. Започнали да редуват 30-дневни и 29-дневни месеци, така че новолунието да се пада всякога в началото на месеца.
Лунните месеци не били съвършени, поради което древна Елада ги заменила с други – слънчеви месеци. Това е видимият годишен път на Слънцето по зодиакалните съзвездия, във всяко от които Слънцето се задържа около 30 дни.
Първото съзвездие , в което встъпвало Слънцето в началот на годината , преди около 2000 години , те нарекли зодиак на Овена. В него Слънцето встъпва към 21 март – деня на пролетното равноденствие.
Поради бавното, но постоянно обратно преместване на пролетната равноденствена точка сега на 21 март Слънцето не встъпва в знака на Овена, а в този, който тогава се счита за последен – Риби.
Разделяйки еклиптиката на 360 градуса, които Слънцето правело в своето годишно движение, и поставяйки 0 градуса в началото на знака Овен, древните астрономи обозначили зодиакалните знаци съответно с 00, 300, 600 и т.н.
