Звездно и слънчево денонощие
Ако застанем на удобно за наблюдение място и забележим часа, минутата и секундата, в които една звезда се скрива зад стената на някоя висока и ясно открояваща се сграда, на следващата вечер ще забележим, че същата звезда се скрива зад стената 4 минути по-рано. На третата вечер с още 4 минути и т.н.
Точното измерване на интервала от едно скриване на звездата до друго показва, че то е равно на 23 часа 56 минути и 4 секунди. Това е времето за едно пълно завъртане на земята около нейната ос и се нарича звездно денонощие.
За начало на звездното денонощие на дадено място се приема горната кулминация на пролетната равноденствена точка. Звездното денонощие е постоянно по продължителност. То обаче не съвпада с редуването на деня и нощта и не е удобно за нуждите на всекидневния живот.
Слънчево денонощие – това е интервалът от време между две последователни и едноименни (горни или долни) кулминации на центъра на слънчевия диск.
Земята освен денонощното въртене около своята ос се движи по орбита и около Слънцето средно с 29 km/s. Своите годишни обиколки около Слънцето тя извършва за строго определено, все едно и също време. Но през годината, поради това, че тя се движи не по окръжност, а по елипса и поради други причини, скоростта на движението й около Слънцето не е еднаква в различните денонощия, откъдето следва, че и истинските слънчеви денонощия не са еднакви. Ето защо, за по-голямо удобство, астрономите въвели едно въображаемо слънце, което се движи равномерно не по еклиптиката, а по небесния екватор. Като се раздели годината на броя на денонощията, се получава средното слънчево денонощие, равно на 24 часа. Тези часове се разделят на 60 средни слънчеви минути, а последните на 60 средни слънчеви секунди. С тях хората си служат и в практическия живот.
