Часови пояси
      Постоянното въртене на Земята около нейната ос от запад на изток не позволява часовниците по цялото земно кълбо да показват едно и също време. Трудността се увеличава, когато тази разлика се отнася до минути и секунди. Напр. ако тръгнем на запад, ние трябва да връщаме часовника на всеки 30 км с известен брой минути в зависимост от средството, с което пътуваме. Всяко географско място трябва да се ръководи по свое местно време и всеки, който иска да пътува трябва да прави десетки сложни изчисления.
      Тези и други неудобства били избегнати с предложението на канадския инженер Сандфорд Флеминг през 1878 г. Според това предложение цялото земно кълбо се разделя на 24 еднакво широки зони, наречени часови пояси, като всеки пояс обхваща интервал от 15 градуса географска дължина. Средното слънчево време на преминаващия през средата на пояса географски меридиан се въвежда като официално време в целия пояс. Времето на всеки пояс се отличава от това на съседните с +1 или -1 час. За начален (нулев)часови пояс се приема този, чийто централен меридиан преминава през прочутата астрономическа обсерватория Гринуич близо до Лондон. Разликата от нулевия до 12-тия меридиан е 12 часа на изток и толкова на запад от Гринуич.
      Времето на Гринуичкия меридиан е западноевропейското време. В тази област попадат Англия, Франция, Белгия, Португалия и др. В следващия – парви часови пояс, е областта на средноевропейското време. Официалното време в тази област е с едни час по-напред от Гринуич. В тази област попадат страните Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Италия, Унгария, Полша и т.н. Официалното време в България е времето на втория часови пояс. То се нарича източноевропейско време и е с 2 часа по-напред от времето по Гринуич. Със същото време са Финландия, Русия, Гърция, Египет, ЮАР и др.
      В системата на поясното време се получава известна разлика между действителното местно време и поясното, която достига до +/- 30 мин. В краищата на поясите, но това не пречи на гражданския живот.
Линия на смяна на датите
      Голямо е било объркването сред екипажа на „Виктория” – единствения оцелял и завърнал се кораб от тригодишното пътешествие „около света” на експедицията на Магелан, когато при завръщането си в Севиля според тях било четвъртък – 6 септември 1522 г., а в града било 7 септември 1522 г. това накарало някои да се съмняват в разказите на моряците, обиколили земното кълбо. А точно този факт свидетелствал за пресичането на неизвестната за екипажите линия на смяна на датите.
      В системата на часовите пояси е антиподът на Гринуичкия меридиан, който отстои на 1800 от него и преминава през Тихия океан, източно от Япония и през Беринговия проток между Азия и Америка. Когато в Гринуич започва нова дата, часовниците там показват 0 h. В пояса около меридиана-антипод, ако тръгнем източно от Гринуич, часовниците ще показват 12 часа по пладне на същата дата, а ако тръгнем на запад от Гринуич часовниците ще показват 23 h, 22 h ..., но от предишната дата. Следователно от двете страни на антипода на Гринуичкия меридиан часовниците показват едно и също време, но на две различни дати.



