Година
Почти всички древни народи обожествявали Слънцето, молели му се, празнували му празник и му принасяли жертви. В Египет богът-слънце бил наричан Озирис, в Асиро-Вавилония – Тамуз-Мардук, в Персия – Митра и т. н. Съществуват много митове и легенди за раждането, живота и смъртта на тези богове. Смяната на годишните времена те свързвали с тяхната смърт или раждане. Напр., считало се, че богът слънце умира на 23 септември – деня на есенното равноденствие и отново се ражда на 21 март – деня на пролетното равноденствие.
Наблюдавайки Слънцето, хората забелязали, че в своето „въртене около Земята” то не винаги изгрява и залязва на едни и същи места и че в зависимост от това дните са по-дълги или по-къси, по-топли или по-студени. Когато Слънцето изгрява от най-северната точка на изток и залязва на в най-северната точка на запад – дните са най-дълги. От тяхното будно око не останало скрито, че това се повтаря на известен период от време, а по-късно установили, че Слънцето изгрява на изток и залязва на запад в едни и същи точки приблизително на всеки 360 денонощия. За това време в своето видимо движение спрямо звездите Слънцето прави едно пълно завъртане по небето. Тази окръжност разделили на 360 градуса – „крачки”, като че за едно денонощие то прави една крачка, а за една година 360. Този именно период бил наречен година.
С усъвършенстване на средствата за наблюдение и измерване на времето хората установили, че годината не съдържа цяло число денонощия. Интервалът време между две последователни преминавания на Слънцето през пролетната равноденствена точка съдържа 365 денонощия, 5 часа и 48мин. и 46,7 секунди. Тези дребни части от денонощието стават причина за редица затруднения. Затова точната тропическа година не е удобна за практическия живот.
Годишни времена(сезони)Годишни времена наричаме четирите годишни сезона. За всеки от тях е характерно определена продължителност на деня и нощта, определена температура, валежи и т.н.
Сезоните не биха съществували, ако въображаемата земна ос не беше наклонена спрямо еклиптиката. В такъв случай бихме имали равноденствие във всички точки на Земята. При обиколката си около Слънцето Земята заема различни положения спрямо него и лъчите му я огряват под различен ъгъл. В зависимост от това огряване се явяват и четирите годишни времена.
Преди около 5-6 хиляди години вавилонските и египетските жреци забелязали , че когато Слънцето се намирало н зодиакалното съзвездие Рак сенките на техните гномони (слънчеви часовници ) на пладне били най-къси. Това се дължи на факта, че тогава Слънцето в своето видимо движение по небето достига най-високата точка по него. Тогава денят е най-дълъг, а нощта най къса. Това е датата 22 юни – денят на лятното слънцестоене. Когато Слънцето на пладне било най-ниско – сенките на часовниците били най-дълги. Това е времето около 22 декември – денят на зимното слънцестоене.
Древните астрономи забелязали и още една особеност. Когато Слънцето се намира в зодиакалните знаци Овен и Везни – сянката на техните побити стълбове била средна и най-дълго се задържала в това положение. Това са дните на пролетното и есенното равноденствие – 21 март и 23 септември – и тогава денят и нощта са равни и траят по 12 часа.
В действителност в своята годишна обиколка около Слънцето Земята минава през две точки, които се намират една срещу друга и, стигнала до тях, тя се намира в такова положение, че нейната ос не е наклонена спрямо еклиптиката. Тогава лъчите на Слънцето падат перпендикулярно към екватора и огряват цялото северно и южно полукълбо. Тогава по цялото земно кълбо имаме равноденствие. В този свой път Земята минава през още две други точки, кръстно противоположни на първите, и се намира най-близо до Слънцето. Това са дните на лятното и зимното слънцестоене. От тези дни започват астрономическото лято и астрономическата зима.
