Китайски календар
Китайският календар има много прилики с прабългарския. Началото му вероятно е в бронзовия век, III хилядолетие пр. Хр. Лунните месеци от 29 дни се редували с такива по 30 дни, като общо годината е имала 354 денонощия. Месеците съответствали на зодиакалните съзвездия. За да се компенсира разликата със слънчевата година, въвеждали се 7 допълнителни месеца за всеки 19 – годишен цикъл – към 3-та, 6-та, 8-ма, 11-та, 14-та, 16-та и 19-та година. За начало на годината се смятало новолунието, което е най-близо до средата на периода между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие. Допълнителният тринадесети месец е въвеждан след зимното слънцестоене. Месеците били не с име, а с номер, и се делели не на седмици, на декади от по 10 дни.
Шестдесетгодишен цикъл
Календарът на древен Китай е цикличен, като през 60 години названията на годините се повтарят. Неговото условно начало, както и началото на първия 60-годишен цикъл е 2637 г. пр. Хр. Всеки такъв цикъл се разделя на пет 12-годишни периода, свързани с петте стихии – дърво,огън, земя, метал и вода. Всяка от стихиите е в две състояния – дървото като растение и строителен материал, огънят е природен и домашен,
земята е дива и обработена, металът е природен и обработен, водата е течаща и стояща. Тези състояния отговарят на 10-те небесни клонки (5 четни и пет нечетни). Цикълът се дели на 12 земни клонки, свързан със зодиакалните съзвездия – мишка, крава, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, кокошка, куче, свиня.
За означаване на годините в цикъла се използват небесните и земните клонки: например – за първата година дърво и мишка (дървена мишка), за втората дърво и крава, за третата огън и тигър...за десетата вода и кокошка.
