Интересно

      Разливът на Нил е съвпадал с лятното слънцестоене. На границата между IV и III хилядолетие пр. Хр. Е започвала и египетската нова година. По това време разливът на Нил е съвпадал с първия сутрешен или хелиактичен изгрев на Сириус, отъждествяван с богиня Изида. Според Херодот годината се е състояла от 12 месеца по 30 дни плюс 5 допълнителни денонощия. Грешката на календара е била приблизително 0, 25 дни за годината или една година за 1460 год. Поради тази неточност началото на новата година бавно се е придвижвало през сезоните. За коригиране на грешката през 238 г. пр. Хр. Птолемей III Евергет въвежда високосен ден всяка четвърта година след 5-те допълнителни дни. Вероятно обаче по-късно реформата е била отменена и чак през 26 г. пр. Хр. Император Август въвежда в Египет Юлианския календар с фиксирано новогодие – 29 август. Високосни години са били тези, които при деление на 4 давали остатък три (напр. 1975). Летоброенето отначало се водело по фараоните (I – XXX династия). През елинистичната епоха са използвани ерата на Набонассар с начало 26 февруари 747 г. пр. Хр. и ерата на Диоклециан с начало 29 август 284 г. ср. Хр. Годината обаче започвала на 1 януари (консулска година). По-късно нейното начало отново се върнало на 29 август.