Гръцка ера
Най-известно в древногръцката история е летоброенето, което започва от олимпийските игри, за начало на което се приема 1 юли 776 г. пр. н. е. Понеже олимпийските игри се провеждат на всеки 4 години, една олимпиада съдържа 4 години. До към III век всяка олимпиада носела името на първия победител в надбягванията. Сицилийският историк Тимей за първи път въвел пресмятането на времето по олимпиади от 776 г. пр. н. е., като олимпиадите се броят поред.
Така 776 г. е първа година от олимпиадата, 775 – втора година, 774 – трета година, 773 – четвърта и последната година на същата първа олимпиада, а следващата 772 е първата година на втората олимпиада и т. н.
Гърците са имали и лунна година. Тя започвала от юли, обикновено от първото новолуние, и месеците имали по 29 или 30 дни. Понеже 12 лунни месеца дават само354 дни, налагало се през определено време да се вмъква по един нов месец. За по-точното изравняване на лунната със слънчевата година са въвеждани различни цикли. Най-известен е Метоновият цикъл от 19 години, въведен от атинянина Метон през 432 г. пр. н. е. Той съдържа 12 редовни лунни години и 7 лунни години с тринадесети месец или всичко 235 месеца, от които 125 по 30 и 110 по 29 дни. Метоновият цикъл от 19 комбинирани лунни години е внесъл голямо удобство в изравняването на различните години към движението на Слънцето, поради което бил наречен „Златно число”. След време то залегнало в основата и на християнското летоброене, приспособявайки го към юлианския календар.
