АНТОНИЯ АТАНАСОВА-В ЛИТЕРАТУРНИЯ ЕПИЦЕНТР НА ПЕРНИК И ГПЧЕ „СИМЕОН РАДЕВ“
Антония Атанасова-авторка на романите „Моно“ и сборника с разкази „Процедура по забравяне на човек“ отново стана епицентър на литературния живот в Перник с премиерата на „Формалдехид“-последния си роман, току-що излязъл от печат, който събра няколко поколения читатели и приятели на литературата в бар „Епицентър“, в Перник.
В третата си книга Антония Атанасова продължава да разказва своите истории на любовта с шепот и вик. Светът тежи, смъртта шета – разчиства и трупа още в почти приказното детство на героите и те са разделени един от друг от съдбата... Но някак баладично обичаният в детството мъж, момче и герой се явява пред някогашното момиче като добрия ангел-спасител на всеобщата любовна симпатия. Това е книга, в която смисълът се постига с лекота, но тежи като пръстта на земята. Много интензивна, много зряла, много подривна книга, пише в рецензията си за книгата поетът Ани Илков.
Антония Атанасова е и преподавателка по английски език в ГПЧЕ „Симеон Радев“, поради което събитието се превърна в празник за нейните колеги, както и за учениците й, които дейно се включиха в организацията му- „рояка светулки“ от осми и девети клас на гимназията, както тя ги нарича.
„Помнете, че живите писатели са затова, за да ги пипнете, прочетете, празнуваме заедно и да споделяме трогване от книгите. И не само.“, е посланието на авторката към многобройната й публика.
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-„ЕДИН УЧЕНИК НА ВРЕМЕТО, ЧОВЕК В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРИ, СМИСЪЛ И ДЕТАЙЛИ“
1. Коя е Антония Атанасова?
Един ученик на времето и битието, човек в търсене на отговори, смисъл и детайли.
2. Дълъг ли беше пътят до първия ти роман?
Пътят до първия ми роман беше не твърде дълъг, написах го на един дъх, минах през няколко етапа на търсене на правилните хора, които да издадат романа и някак той се появи доста естествено и ненатрапливо. От осъзнаването, че искам книга, до нейното реално появяване беше точното време.
3. Твоите учители в литературата?
Курсовете по Творческо писане с Георги Господинов (Георги Господинов ме научи толкова много, не просто заради самия курс, просто аз съумях да взема доста повече, отколкото той самия осъзна)и останалите курсисти там – чудесни следобеди на обмен на енергия и талант, както и Мая Кисьова, която беше първия човек, който срещнах на курс по Творческо Писане изобщо.
4. Ти като учител какво би посъветвала прохождщите в творческото писане?
Да четат и да пишат. Друго няма. И да участват в конкурси ако не им е трудно да преживяват откази и загуби; то това са привидни загуби – ползите имат надмощие. И ако искат да стигнат до книга, да са готови да редактират до кръв и спокойно да търсят и намерят своето издателство.
5. Учител или писател-тези два образа допълват ли се в теб, или са в противоречие?
Абсолютно едно - то и няма как другояче; дори ученикът има превес – готовността да се учи, да се подобрява всичко; свързано е и със житейската скромност, свързано е и с това, че наистина личната еволюция не знае край. И е чудесно, че е така.
6. Последният ти роман е със заглавие „Формалдехид“—защо избра него?
Доста вдъхновение от злокобните инсталации на Деймиън Хъртс, кабинетите по биология с формалин; това, че само по себе си сърцето е колба с течност в която се съхраняват усещания; изобщо цялата некрасота на този заобикалящ ни газ; ние сме химически същества и аналогията на формалдехид със смърт е важен. Смъртта е част от системата, смъртта е просто етап. Не и последният.
7. Ти преподаваш английски език в ГПЧЕ „Симеон Радев“. Какви са впечатленията ти от младите хора там? Четат ли?
Впечатленията ми са, че тези млади хора имат най-важното – готови са да чуят, да научат и да се влюбят в книгите. Звездни тела, направени от младост, които четат по своя си начин, но откриват и магията на класическото четене. Имат търсения. Ще имат и намирания.
8. Имат ли шанс българските автори в един свят, доминиран от английския език?
Имат. Пътят е проправен вече.
9. Кои са авторите, които са повлияли на писането ти и изобщо какво влияе на писането ти?
Моите учители в литературата са Ник Кейв, който има речниковия запас, образността и умеятелността, която според мен няма еквивалент, той е умопопмрачително явление в света на просветата; Рей Бредбъри с топлината на изказа; Сандра Сиснерос с минимализма си и все пак невероятната сила там насред полета от спокойствие и лежерност; Стивън Кинг с умението си да е магьосник на историите, познавач на душите; повелител на някакви вълшебни светове; учещ ни на това-онова за живота, за занаята, за скромността и бедите, които правят пишещия човек особен вид тесто, което има какви ли не форми; Елин Рахнев, който с поезията си просто удря шамари и чертае образи, които са нов вид създания – за мен той е отделен литературен жанр; Георги Господинов, разбира се, който ясно канонизира свободата в писането – колко спокойно можеш да смесваш, да правиш хибриди, няма поезия, няма проза, няма документалистика, няма биографичност – това е особената амалгама на преживяно, прочетено, смляно и предадено към читателя в чудата форма; Лора Гилпин, която с обикновеност вае необикновеност и всичко около нас е достойно за поетизиране; Фредерик Бегбеде – между бруталността, поп културата, мръсотията и онова негово специфично крещене без да е истински крещене, колко фалш има край нас, колко жалък е стремежът ни към безсмъртие, вечна младост и красота; Рей Клууни – с музикалността, леката надменност, автобиографичността и чувствата, които предизвиква към своите герои. Мисля да спра дотук, защото списъкът набъбва застрашително.
Ще спомена и изобразителното изкуство, науката като цяло, както и музиката – албум по албум, песен по песен – това е истинското вдъхновение, това са епруветки, които са пълни със спомени и идеи.
10. Кои български автори харесваш?
Рене Карабаш (не толкова нова), която има заряд, потенциал, някаква наситена градация и поетична сила, която няма как да обикнеш; Нинко Кирилов, който пише зверски добре, концептуалността, суровото и съвсем неподправеното му отиват и се чудиш как може съвременник, млад мъж да пише така; Габриела Манова, Боряна Нейкова, Ева Гочева, три великолепни млади жени, които пишат поезия покъртително добре; Маламир Николов, който е толкова, толкова естествен и надарен; Антония Апостолова, която е литературен звяр; мога да продължа още доста дълго, но няма. България е меката на наистина можещите.
11. Мисълта за бъдещето какви чувства буди у теб?
От известно време ме усмихва. Виждам метаморфозите, виждам, че ще има светлина.
ГПЧЕ "Симеон Радев" - гр. Перник